За пациента един загубен зъб е много повече от малка липса в устната кухина. Падналият зъб означава не само непълноценна усмивка, но и психологическа бариера. В борбата срещу този проблем съвременната дентална медицина разполага с мощно оръжие – зъболечение чрез поставяне на импланти, т.нар. имплантология.
НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ НАРАСТВАЩАТА ПОПУЛЯРНОСТ НА ЗЪБНИТЕ ИМПЛАНТИ?
В последните години пациентите имат все по-високи естетични и функционални изисквания. Заедно с това, микроинвазивната концепция, свързана със запазване на твърдите зъбни тъкани, навлиза все по-сигурно в денталните практики. Така имплантите стават неделима част от ежедневието ни, тъй като дават възможност да възстановим изцяло обеззъбени челюсти или единични липсващи зъби, без да се налага да изпилим здравите съседни зъби.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СИСТЕМАТА RHEIN83?
При този вид манипулация се използва надстройка, която се поставя още веднага след имплантирането и в по-късен етап след интеграцията на импланта в костта се натоварва директно. За разлика от класическата система, в която се налага първо разкриване на импланта и поставяне на гингивоформер (винт, който моделира венеца), после взимане на отпечатък, поставяне на надстройка и финално коронката, системата #Rhein83 позволява да не се правят прекомерни интервенции върху импланта, както и по съседните меки тъкани.
Прекомерното завиване и развиване на всички винтове върху импланта води до намаляване на способността на венеца да се свърже по биологичен и механичен път с надстройката, която държи коронката. Системата RHEIN83 предоставя възможност за изработка на конструкции, които се завиват или „щракват“ директно върху надстройката, като важното в случая е, че не се използва цимент за фиксиране и това предпазва от възпаление на меките тъкани около имплантите.
КАКВИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЕДИН ИМПЛАНТ ДА БЪДЕ УСПЕШЕН?
Освен остеоинтеграцията, или вкостяването, на фиксиращата част, важна роля играе оформянето на меките тъкани около надстройката, както и адаптирането на протетичната конструкция към нея. Надстройките от своя страна могат да бъдат изработени индивидуално за конкретния пациент, като това се случва в сътрудничество със зъботехник. Така протетичната конструкция приляга изключително добре към меките тъкани. Важно е да се подчертае, че индивидуалният подход изпълнява не само естетична функция, но и предотвратява най-честите усложнения – перимукозит (възпаление на меките тъкани около импланта) и периимплантит (понапреднал стадий на едно такова възпаление).
КАКВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СА НЕОБХОДИМИ ПРЕДИ ПОСТАВЯНЕТО НА ИМПЛАНТ?
Преди да се пристъпи към поставяне на имплант, е необходимо да бъде извършен предварителен анализ на меките тъкани, както и на костната тъкан на горната и долната челюст. Меките тъкани се оглеждат по време на клиничното посещение, а качествено и количествено костната тъкан се оценява чрез специална ренгтенова снимка, наречена CBCT (dental cone-beam computed tomography).
КАКЪВ Е ПОДХОДЪТ ПРИ ЛИПСА НА ДОСТАТЪЧНО КОСТНА ТЪКАН?
При дефицит на костна тъкан във вертикално и/или хоризонтално направление можем да извършим различни процедури, за да компенсираме загубата. Един от методите включва поставянето на синтетична кост и т.нар. PRP (platelet rich plasma) – кръвен продукт, богат на растежни фактори, който спомага да се формира костта по-бързо и качествено. Друг вариант е PRP да се комбинира с костен материал, взет от самия пациент. Много подходяща за тази цел е костта от зоната на брадичката.